понеделник, 17 май 2010 г.

Една легенда по-малко...

Затварям очи и се пренасям в отдавна несъществуващия фирмен магазин на "Балкантон" в Стара Загора. Една плоча, така различна от тогавашните образци на соц-арта, привлича вниманието ми. Един знак с пръсти, който ще управлява живота ми от тогава насетне. Един глас, при звука на който продавачът, израснал с Диана Експрес и Бони М, се намръщи, а аз онемях. Тогава нямаше Интернет, за да видя кой е източникът на надъхващите и вдъхновяващи редове от рода на We Rock, The Last In Line и Egypt. Това обаче нямаше никакво значение, защото плочата вече беше в ръцете ми, а аз бях на половината път към къщи, за да набича до дупка скромното грамофонче Unitra.

По-късно - от откъснати и преснимани на гаден ксерокс страници от Metal Hammer и от картички, продавани на безбожни цени от бабите по стрелбищата - видях Малкия Човек с Големия Глас. Магнетичното му излъчване в комбинация с вокалното изпълнение, каквото не бях чувал дотогава, бе невероятно. Още по-късно дойде и ерата на Интернет, емпетройките и огромните колекции по харда (поздрав за Явор Колев).

За съжаление обаче дойде и днешната дата. Не знам дали ще ми повярвате, но лично аз от тази сутрин съм с една идея по-празен. Цяло едно поколение, една ера, започнала с Rainbow и приключила с Heaven And Hell, се оттече пред очите ми. Едва ли някой от хората около мен разбра за какво именно плача. А всъщност тъгувах за Музиката, защото именно тя осиротя днес. Един велик Маестро си замина, по думите на жена му, тихо и мирно - без грандиозни речи, без помпозни излияния във фейсбуци и туитъри - просто угасна...

Като си помисля, че според календара сме в XXI век, юмруците ми сами се свиват. Има космически туристи, има джиесеми колкото кибритена кутия, има осем- и дванадесетядрени процесори, а лекарство против рака няма. Ако някой си беше размърдал задника и портфейла, може би това лято щяхме да гледаме и слушаме Дио на живо в София. Щяхме да дерем гърла на Neon Knights и Heaven And Hell, щяхме да се кланяме доземи на великана, който и на 67 години продължава да поддържа искрата на рока, на Нашата музика, на онова, което ни крепи и ни помага в дългите работни седмици да не оглупеем окончателно, щяхме да чакаме нови албуми и дивидита...

Щяхме.

Искрено се надявам, че в Рая има запазен един дракон за теб, Маестро. Даже от време на време ще сънувам как, яхнал го, прелиташ над дъгата, на която посвети толкова много свои песни, а следователно - и част от душата си.

Ще ми липсваш, Рони. За теб винаги ще има запазено място в сърцето ми.

Почивай в мир, приятелю...