петък, 23 септември 2016 г.

Колонката на Сиби - епизод 5



С не един и двама съм спорил за моето увлечение към по-малки от мен жени. Или момичета. Или даже деца, както някои от вас се изразяват. Може би нямаше да ви удостоя с отговор, ако наскоро не бях прочел една статия на Мартин Карбовски – невероятно добър журналист и есеист, когото чета още от времето, когато пишеше в списание „Егоист“. Може би щях да устоя на желанието да седна и да натракам нов епизод от „Колонката“ дори и след материала на Карбòто. Но пък на прясно напазарувания ми Киндъл се оказа книгата на Неле Нойхаус „Снежанка трябва да умре“. В която също става дума за странни (от гледна точка на пуританското, закърмено с „Бразди“ и „Панорама“ съзнание на българския еснаф) взаимоотношения между малки момичета и по-възрастни от тях мъже. Тази книга определено е една от най-добрите кримки, които съм чел в последно време, но да не словоблудствам излишно за нея, за да не се уподобявам на разни новоизпечени величия, пробили в кариерата си благодарение на оралните си способности. В днешния епизод няма да става дума за книги. А за едно обикновено нещо, което доста хора премълчават. Или говорят за него, но с половин уста, с погнуса, сякаш описват сцена от японско анимационно порно.
Искате ли да знаете защо огромна част от мъжете (въпреки че много малко имат доблестта да си го признаят като мен) си падат по по-малки от тях представителки на срещуположния пол? Защото това е единственото приемливо решение за хора като мен. Хора, които карат вече 40 години на този свят, без да са успели да открият нещо с вагина между краката, което да не се е опитало да ги окраде, да ги моделира по свой образ и подобие, да ги накара да влязат в ролята на прост осеменител и задоволител на биологични потребности... абе списъкът може да продължи до утре. Тези от вас, които ме познават, знаят, че не си мятам думите на вятъра, а към всяко обвинение към женския пол мога да приведа поне десетина, ако не и повече, доказателства. Жените около моята възраст не са опция. Определено. В потресаващото си мнозинство те са вече разведени – следствие от гореспоменатия биологичен часовник (всеки от вас има такава позната, признайте си: омъжена на 18, изцопала две сополиви до 20-годишна възраст, безкрайно отегчена от живота до 25-годишна, разведена до 28-годишна, отчаяно търсеща баща/спонсор на нежеланите дечурлига до ден днешен и прочие).
When young marry in haste, they live in trouble, казваше преподавателката ми по английски в университета Маргарита „Дейзи“ Радославова. Ама никой не я слушаше. Освен мен. Всички се изпожениха, изпокараха, изпоразведоха и изпонатаковаха с кого ли не, само и само животът им да придобие онзи тенекиен блясък, познат им от женските романчета, „Космополитън“ и натякването на Мамата („Аз на твоите години вече колко ги бях народила... и инженер си хванах, че да не работя... пък ти...“).
Ето затова вече не си търся приятелка сред моите набори. Тези от вас, които си мислят, че всъщност причината се крие във факта, че повечето мои наборки приличат на 80-годишни (сещате се – провиснали гърди, кожа, приличаща на пемза, заради злоупотребата с козметика и т. н.), са доста далеч от истината. Просто ми омръзна да съм заместител. Да ме търсят само за да им плащам ремонтите по къщата, да им водя децата на балет, тенис или някаква друга простотия, да ги карам да се чувстват млади, защото не са се чувствали така, когато наистина са били млади, а са били прекалено заети да възпроизвеждат (не)желани дечиня насам и натам.
В полезрението ми са „малките“ момичета. Тези, чиито мозъци Мамите им още не са успели да промият като хората. Тези, които все още търсят нежност, любов, привързаност и вярност. Тези, които още не са народили един камион дечурлига от (не)известен баща и не търсят комбинация между банкомат и вибратор, а Човек до себе си. Тези, които имат живец у себе си, а не са се превърнали в „дронове“, сновящи ежедневно между Мензис Парка и Люлин. Тези, които разсъждават, а не търсят отговорите у Мамата, при Зоя, Керанка и Преслава (не чалгаджийката) или в туитъра на Николета Лозанова.
Знам, че търсенето е дълго. Знам, че и младото поколение вече не е „девствено“ (да ме прощавате за пошлата двусмислица) и дори сред тях има много шлака. Знам, че някои от тях всъщност технически не са малки, а са просто млади жени, на които вмирисаните на панелка лелки са им лепнали етикета „малки“.
Но шансът да срещна Онази, заради която бих минал огън, вода и медни тръби, сред тях, „по-малките“, е значително по-голям, отколкото ако търся сред масово осеменилите се и хукнали да живеят със закъснение лелчоци.
Между другото, ако ти – да, ти, знаеш, че за теб става въпрос – четеш... обади се. Пиши. Защото наистина имам нужда от теб.
Нищо, че светът ще се намръщи заради възрастовата разлика. Майната му.
Имаме нужда един от друг.
______________