tag:blogger.com,1999:blog-22645027931031825762012-02-16T17:31:30.678+02:00Магьоснически мислималко фантастика, малко разкази и много настроение :)Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.comBlogger311100tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-4951791064930225402012-01-26T10:40:00.006+02:002012-01-26T10:40:50.913+02:00Имаш ли огънче?
Алисън усещаше как всеки момент
ще превърти. Стаята й се виждаше прекалено тясна, покривката на масата –
прекалено ярка, а закачалката, на която като одрани кожи висяха десетките й
якета, елечета и наметки, сякаш дебнеше определен миг, за да се вкопчи в
гърлото й със стоманените си куки и примки. Мобилният й телефон се хилеше
неприятно и беззъбо от нощното шкафче, където го беше захвърлила Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0улица Сехово 10, София, България42.7089708 23.283092942.707512300000005 23.280625399999998 42.7104293 23.2855604tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-70436690010863875532012-01-26T10:38:00.000+02:002012-01-26T10:38:18.930+02:00Третият закон на Толкин
Виолетовият
маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и
чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на
графство Горъм.
Виолетовият
маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо
звучи това, когато го изричаше на глас, особено пред дамите от висшето
общество, които току-що бе спасил от Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0улица Сехово, София, България42.7089708 23.283092942.707512300000005 23.280625399999998 42.7104293 23.2855604tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-70680090306728756292012-01-20T16:35:00.001+02:002012-01-20T16:40:45.835+02:00Роботът-комарджия
(с поклон към сър Айзък)
Всичко, както обикновено, започна с изречението „Хващам се
на бас, че…“.
Не, не, явно ще трябва да започна отначало. Колкото и да
мразя дългите встъпления, трябва да призная, че всеки един разказ има нужда от
цялата история, дори главните герои в него да са Джордж Сандърс и Грег Майкълс
– хората, на които новинарските агенции посветиха най-много минути ефирно Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-62731397992909966782012-01-20T16:33:00.001+02:002012-01-20T16:40:55.631+02:00Някой друг да не ми харесва котето?
Да, разбира се, че е свободно,
може да седнете. Е, има си хас, разбира се, че съм достатъчно голям… все пак
навърших 10 миналата седмица. Въпреки
че, ако питате мен, човек е пораснал тогава, когато започне да мисли като
възрастен. В този смисъл аз съм голям, откакто станах на 6 и майка ми ме
заряза. Ей така, просто реши, че вече не й се занимава с деца и ме остави за
осиновяване. Не, няма Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-20894552652644597042012-01-20T16:31:00.002+02:002012-01-20T16:41:04.916+02:00Symphoniae mortuorum
Когато светещите цифри на
часовника се смениха с леко припукване на 02:30, Емилио рязко отвори очи и се
изправи в леглото. Тялото му бе покрито със ситни капчици пот, които за секунди
се изпариха и изпълниха стаята с остра миризма на страх и напрежение. Чувството
не му бе непознато – за два месеца бе успял да свикне с него дотолкова, че бе
съумял да убеди себе си как това е нещо напълно Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-85575198429041246912012-01-20T16:27:00.002+02:002012-01-20T16:41:15.544+02:00Накъде?
– Не, не и още веднъж не! Да не
съм благотворително дружество!
Джак Мередит тръшна слушалката
на телефона и ядосано се облегна назад в стола си. Почти никой от неговите
познати бизнесмени не ползваше стационарни телефони отдавна – всички бяха
минали на мобилни централи или Skype.
Джак обаче обичаше звука на затворена с яд телефонна слушалка – тръшването за
него олицетворяваше с власт, с Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-37769162179367756392012-01-20T16:25:00.001+02:002012-01-20T16:41:23.790+02:00Цветето от Антарес
Целият квартал в Марс-сити вече
втори месец се обзалагаше какво ще е новото
цвете, което ще донесе Джони Гибънс от поредната си трансгалактическа мисия.
Джони бе местният герой (17 успешни полета до съседни и не чак толкова
галактики), любимият съсед на всички (душа човек, който никога не отказва на
никого) и председателят на обществото на любителите на котки „Земя-Марс“
(четири поредни Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-53184251065745048992012-01-20T16:23:00.001+02:002012-01-20T16:41:33.029+02:00Курабийка-късметче
Картър можеше да се закълне, че
курабийката му се изхили. Той затвори очи, тръсна глава и погледна отново към
масата в корабната трапезария. Курабийката седеше неподвижно между арктурианското
задушено със сладко-кисел сос и замразения десерт с люти чушки от Антарес. Нищо
в гънките й не подсказваше, че е способна на телепортация, пресмятане на
транспортни вектори из петмерното пространство… или Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-31784154283769069712012-01-20T16:20:00.001+02:002012-01-20T16:41:42.578+02:00Купете си фантазия…
– Накъде, мътните те взели, си ме помъкнал, Джарвис? Поне да ме беше предупредил, за да се облека мизерно, както подобава на този квартал… Тези обувки ми струваха 200 суверена, а сега не бих дръзнал да се появя с тях и на долнопробно събиране на треторазрядни писарушки…
– Търпение, сър, почти стигнахме…
Бяхме се нагледали на подобни двойки – вечно мърморещ господар и раболепен прислужник – но Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323145700000005 22.6942966 43.0698377 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-87550242347047013322012-01-20T12:55:00.002+02:002012-01-20T16:42:09.226+02:0010 мг внимание
Трябваше да го направи още тази
вечер. Усещаше нуждата с всяка фибра на тялото си. Чувстваше повика на
необходимостта да пулсира като развален зъб в мозъка му. Знаеше, че колкото и
да се мъчи да отлага, така или иначе в края на краищата щеше да се предаде и да
го направи. Беше по-силно от него. По дяволите, сигурно бе по-силно и от самия
господ, ако такова животно изобщо съществуваше.
Бавно Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com2площад Княз Александър I 2, София, България42.6964917 23.326010642.323072700000004 22.6942966 43.0699107 23.9577246tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-23264894409760690192011-07-16T21:19:00.000+03:002012-01-20T16:42:28.344+02:00Човекът, който виждаше бъдещетоДълъг и труден ден, предполагам, скъпи ми Хорлийнс? Да, не ми отговаряйте, бръчките около очите ви и десетките фасове под парапета говорят сами за себе си. Бихте ли възразили, ако Ви направя малко компания за една-две цигари? Не ми се прибира още… бих искал да подишам малко чист въздух, преди да се прибера в бетонния ковчег, който строителите оптимистично са нарекли „апартамент“, а в Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-16990235108439863242011-07-12T09:47:00.000+03:002012-01-20T16:43:17.316+02:00ГрадътГрадът бавно отвори очи и се протегна лениво. Един-два задрямали гълъба се сепнаха и излетяха стремглаво, без да знаят накъде, само и само да бъдат по-далеч от източника на тревога, който се бе прокраднал тихомълком в сърцата им. Листата на дърветата във всички паркове зашумяха и се разтрепериха в изключителен синхрон – сякаш незнайна девойка бе прокарала ръка през косите им за секунда, след Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-84072925359497710602010-12-26T12:19:00.002+02:002010-12-26T12:19:57.599+02:00Неверие(От цикъла „Кръчма „Зелената котка“)
От доста време не се бях наслаждавал на самотата по Коледа. Едва ли някой освен мен бе способен да оцени факта, че не се налага да фабрикуваш фалшива усмивка и неистинско „празнично“ настроение, докато всъщност ти се иска да крещиш и да блъскаш с юмрук по стените, заобикалящи те, били те истински или въображаеми. Вместо това реших да изляза за по едно бързо вСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-18481111578635761712010-10-19T17:46:00.003+03:002010-10-19T17:46:41.826+03:00Сезонът на откъснатите цветяЛари Клейтън, китаристът, по чиято музика въздишаше цял свят, но по чието нашарено с белези и изкривено лице не биха се прехласнали и най-закъсалите в интимно отношение пубертетчета, се събуди в отвратително настроение. Около леглото му бяха струпани накуп три бутилки водка, пет-шест празни пакетчета от фъстъци и поне десет пепелника, препълнени с изпушени до филтъра фасове "Camel". Беше започналСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-15131198216838713472010-07-02T09:00:00.001+03:002010-07-02T09:06:07.483+03:00Защо не пиша?В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма смисъл.
Сигурен съм, че всеки един през живота си, бил той дълъг или къс, успешен или провален, сеСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-53805216810710109302010-05-17T10:29:00.000+03:002010-05-17T10:29:15.057+03:00Една легенда по-малко...Затварям очи и се пренасям в отдавна несъществуващия фирмен магазин на "Балкантон" в Стара Загора. Една плоча, така различна от тогавашните образци на соц-арта, привлича вниманието ми. Един знак с пръсти, който ще управлява живота ми от тогава насетне. Един глас, при звука на който продавачът, израснал с Диана Експрес и Бони М, се намръщи, а аз онемях. Тогава нямаше Интернет, за да видя кой е Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-49397102557660574322010-03-29T02:00:00.002+03:002010-03-29T02:00:22.022+03:00Черните розиКогато на монитора най-накрая се появи надписът "Копирането приключи", с рязък удар изкарах компактдиска отвътре, хвърлих го на леглото и се протегнах така, че костите ми изпукаха. Не помнех от колко денонощия стоях пред скапания компютър, но съдейки по схванатото ми тяло, явно бяха повече от две.
Пък и на кого му пука бройката: важното е, че свърших. След не повече от час щях да се разходяСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-4116475409495678882010-03-23T10:18:00.000+02:002010-03-23T10:18:12.615+02:00Вавилонската курваАз съм Христос.
Китките на ръцете ми нямат здраво място по себе си, само че вместо от гвоздеи, раните са от бръснарски ножчета, начупени стъкла и кухненски ножове.
Обувките ми са изпокъсани от дългото скитане, но не из вечните свети земи на Израел, а из покритите с калдъръм кокетиращи с туристите великотърновски улички.
Устните ми са напукани и горчиви, само че не от много притчи и проповеди Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-87729919091237657012010-03-22T08:55:00.004+02:002010-03-22T09:01:14.896+02:00Реквием за две ръцеТук ли си? Не виждам, не чувам и не усещам нищо. От сълзите, пролени за теб, ослепях. От виковете, предназначени да прогонят гласа на ревността, оглушах. От ударите по стени, стъкла и ненавистни хорски физиономии ръцете ми са безчувствени. Не че има за какво повече да виждам, чувам или усещам каквото и да било. Превърнах се в бледа сянка на самия себе си. И всичко това заради теб. Странно - Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-22837347154069404022010-03-22T08:54:00.000+02:002010-03-22T08:54:22.155+02:00Прощаване с магьосникаВ дните след Нова година кръчма "Зелената котка" бе постоянно толкова претъпкана, че дори постоянните клиенти като мен трудно си намираха места въпреки усилията, които полагаше Рей Макгавърн, за да ни настани. Днес обаче явно бе станало нещо, понеже в цялото заведение имаше само трима-четирима души. Докато се чудех дали не дават някакъв мач по телевизията (за нашия свят) или пък е започнал Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-27677627281866126882010-03-22T00:43:00.000+02:002010-03-22T00:43:35.729+02:00Душа на кредитБръснарското ножче влезе във вената ми леко, като нагорещен нож през масло.
Въобще не изпитах никаква болка, дори когато кръвта шурна като водопад. Побързах да насоча струята към нарисуваната на земята пентаграма, във върховете на която вече горяха петте черни свещи. Когато първата капка докосна земята, сякаш миниатюрна експлозия разтърси стаята. Из главата ми мимоходом премина опасението Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-51517656561096368472010-03-22T00:39:00.002+02:002010-03-22T00:40:09.501+02:0013-ата глава Събудих се от звука на камък, който стърже върху камък. Отначало не можах да осъзная откъде се разнася сухото търкане, но после полъхът, който разбута застоялия въздух, заобикалящ ме от незнайно колко столетия, освежи паметта ми. Бях в гробница.
Следователно, това бе звукът от отместваща се надгробна плоча. Странно. За последен път чух това стържене преди около хиляда-две хиляди години,Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-89313624199753073882010-03-18T18:48:00.001+02:002010-03-18T18:48:55.959+02:00Усмивка в полунощДо полунощ оставаха още броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път.
Навън отдавна валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял да покрие с няколкосантиметрова пелерина всичко наоколо. Малкото минувачи по улиците ме Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-87087079841143015422010-03-18T18:23:00.001+02:002010-03-18T18:23:20.295+02:00Целувките на нощтаОтворих очи, без да знам къде се намирам. Цялото ми тяло гореше, сърцето ми биеше така, сякаш искаше да се надбягва с дракон, ръцете ми кървяха, понеже неволно бях забила нокти в дланите си насън, а насладата, която се разливаше незнайно защо из тялото ми, замъгляваше и малкото останали части здрав разум. Надигнах се и огледах стаята около себе си. Да, бях у нас. Отново. Спомням си, че Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-90075413676592297412010-03-18T18:22:00.001+02:002010-03-18T18:22:20.841+02:00Ловецът на спомениМагьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостоятелно от собственика си и живееше свой живот.
- Ти ли си Мишел? – попита магът. Чашите в бюфета потрепериха от плътния му глас, който Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-36222242609015721532010-03-18T18:21:00.002+02:002010-03-18T18:21:54.456+02:00Отмъщението на гарванаНямах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Бруклин "Вайълет муун". Барманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. Промърморих набързо някакво подобие на благодарност отново се затворих в себе си. Явно подсъзнанието ми ме бе докарало тук с една-единствена целСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-42160761785819956392010-03-18T18:20:00.001+02:002010-03-18T18:20:40.000+02:00Сълзите на камъкаКойотът се събуди с отвратително главоболие.
Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и изпъшка, понеже в слепоочията му се набиха нови остри като бръсначи ножове. Въпреки всичко всеСибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-15593479699106059372010-03-18T18:11:00.000+02:002010-03-18T18:11:07.189+02:00Крадецът на сънищаЕдна сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня, на вратат ми се почука. В мето на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна сметка всеки има право на своите малки радости в живота... Мърморейки ядосано под носа си, се запътих към вратата с ясното намерение да превърна в теменужка хлопащия безразсъдник, ако ме търсеше за нещо Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-48494892534721623272010-03-18T18:04:00.002+02:002010-03-18T18:04:20.886+02:00Недовършено летенеСтуденият ноемврийски вятър сякаш го преряза с нож.
- Долар и двайсет, ако обичате.
От полусънното му състояние го извади грубият, леко дрезгав глас на сервитьорката, който натрапчиво контрастираше с меката мелодия на "Скорпиънс", лееща се от разнебитените тонколони на кафенето. Лари бръкна в джоба си, извади смачкана на топка банкнота и я плъзна по издраскания плот, без дори да я погледне. Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-42279606009941780462010-03-18T18:01:00.000+02:002010-03-18T18:01:56.754+02:00Любовта е мъртваВековната гора плачеше. Сеана, кралица на елфите въпреки сравнително крехката си по стандартите на Вечния народ възраст (391 години), чувстваше това толкова ясно, че почти усети как и в нейните очи напират сълзи. Не знаеше откъде й хрумна това, нито пък можеше да обясни причината за внезапната тъга, която я беше обзела.
Тя просто седеше в центъра на Арлиндриен - Гората на въздишките на Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2264502793103182576.post-2026807905546306002010-03-18T17:59:00.002+02:002010-03-18T17:59:58.167+02:00Мракът и дъщеря миСтудено ми е. Направо умирам от студ. А в същото време ме е страх да стана и да пусна отоплението. Страхувам се, че щом се изправя, и веднага ще се строполя на пода като труп.
Чувствам краката си като гумени или като направени от желе. По дяволите, колко ми е студено!...
- Татко! Добре ли си? - разтревожено ме пита Дени, която се е сгушила плътно в мен и естествено може да долови Сибин Майналовскиhttps://profiles.google.com/115109995998692590303noreply@blogger.com1