Жената и Зоната - ръководство за (зло)употреба
Много ми се насъбра в последните няколко седмици, уважаеми читатели на "Колонката на Сиби". Че и в последните няколко години, в този ред на мисли, но да не издребняваме. То не бяха лични драми, то не бяха драми на мои приятели и близки, то не бяха простотии, съизмерими само с поредния (не)тъп американски филм... Но поводът да седна да излея душа в поредната доза здравословен (и недотам) хейтец е съвпадението, накарало мен и още доста хора от обкръжението ми да страда активно и пасивно в последно време. Някак си неусетно 3-4 души изведнъж попаднаха в капана на така наречената
френдзона. В мозъка ми мигом прищрака любимата максима на любителите на конспиративни теории - СЛОЧАЕНОС?!!? НЕ МИСЛА!!!111. Та затова, другарчета и другарки, нека да си поговорим за френдзоната.
Според една статия отпреди година в уважаваното от мен WebCafe, френдзоната е мит. Само че, мога да ви уверя, това е толкова реално място, колкото и тунелите под мавзолея, дупката в Царичина и "бидето" на Витошка. Какво представлява тя? Тя не е Зоната на здрача, но въпреки това, щом веднъж попаднеш в нея, измъкване няма. Тя не е Зона 51, но в недрата й се съхраняват повече нещастни любови, отколкото артефакти в прежденазованото място. Тя не е Зона Б-5, но въпреки това "тънката червена линия" на проклятието й минава поне веднъж през живота на почти всеки мъж. Тя дори не е Зона Б-18, но случващите се в нея хоръри напълно могат да съперничат на тези, излизащи изпод перото на Бранимир Събев и Александър Цонков - Lostov, които обитават китния столичен квартал със сталкерско име.
Френдзоната - това е ултимативното място. Явяващо се същевременно рай за тъпите женски и ад за влюбените мъжкари, то съчетава в себе си и демонични, и ангелски черти, при това по едно и също време. Ако погледнете през очите на патка, четяща Cosmopolitan, ще видите пухчетата от белите крилца на ангелите, пърхащи насам-натам и припяващи си хоралите от първия албум на Enigma. Стига обаче да сложите очилата на мъжа, прекарал дни/месеци/години в обгрижване на неблагодарен индивид от женски пол, само и само за да научи как в края онази желае да го има "само като приятел", веднага ще ви засмърди на сяра, а пухчетата в действителност ще се окажат пърхотът, падащ от мазните коси на хилещите се злокобно вещици, танцуващи голо хоро около огън, в който палаво припукват поредните отрязани мъжки топки.
Нека да използвам опита от последните ___ месеца, за да ви синтезирам как протича в общи линии процесът на френдзонването. Обектът - да го наречем "г-н Х" - е нормален мъж (тоест, не е Делян Пеевски, не е Киро Скалата и не е Джорджано), изкарва нормални пари, има нормална работа, от време на време се отдава на нормални удоволствия като пийване с приятели и прочие здравословни красоти. По принцип г-н Х знае, че в днешно време е почти нереално да се влюбиш в жена, което не е слабоумна, "златотърсачка" или и двете. Много добре си дава сметка, че банковата му сметка и липсата на анаболни делтоиди не са никакъв магнит за женските, а дори напротив. За съжаление г-н Х не е "кейсаджия"
(от онези, изпонаселили Мензис Парка в последните няколко години. Защо Мензис Парк ли? Защото като поработят малко там, всички започват да се държат, сякаш току-що им е дошъл цикълът...), тоест, не взима 5000 лв. заплата, няма апартамент в Банкя или където там според стандарта на женските е престижно, няма и кола на 20 години, която да кара с превелико удовлетворение, докато слуша новия микс на Армин ван Бюрен или Наско Ментата.
С две думи, г-н Х е напълно обикновен човек.
Тъпото е, че един ден ОНОВА се случва. Г-н Х среща някъде (на рожден ден, на кръчма, на работа или на рок-фест) жена, която според него има шанса да стане Избраната. Не е още особено ясно какво подтиква г-н Х да си мисли така - дали фактът, че дамата на пръв поглед не копнее да бъде черпена, дали се е впечатлил от съвпадението как и двамата не обичат копър или пък просто е срещнал едно хубаво момиче и главата му се е завъртяла. Науката още мълчи по въпроса какво точно става в сърцето на г-н Х. Но така или иначе непоправимото вече се е случило. Г-н Х се влюбва.
Тук нормалните здравомислещи хора биха казали: "Е, и какво от това? Хората се влюбват постоянно. Първото правило на умните хора обаче е "Не се влюбвай". А второто правило - "Дори и да си влюбен от пръв поглед, погледни втори път". Така де - новата любов е като малко прасенце, никога не се знае каква свиня ще излезе от цялата работа...".
Г-н Х обаче не е нормален и определено не е здравомислещ. Той напук на всички съвети на приятели, патили и препатили от подобни простотии, решава да започне процеса на обхождане на обекта, именуван в просторечието "свалка".
Субектът - да го наречем "ТПЗ" (няма да ви го разшифровам) - хвърля един презрителен поглед на г-н Х и мигом, за части от секундата, като квантов компютър, изчислява финансовото му положение, възраст, външен вид и предполагаем размер на пениса. Решава, че г-н Х не й подхожда - я по фън-шуй, я според хороскопа й тази сутрин, я просто е все още влюбена (като обикновена ТПЗ) в предишния си...
Стоп! Тук трябва да направим една много важна скоба. Функцията на "Предишния" във френдзоната все още не е напълно разшифрована. Същото се отнася и за появата му. Учените и до ден днешен спорят как някой дебил, който е зарязал ТПЗ заради циганка, приличал е на кръстоска между магданоз и торен червей, следил й е телефона и я е проверявал къде ходи или просто е бил "много добро момче, а те синините се получиха, като паднах по стълбите", има потенциала да се превърне в "Избрания", поне според мозъчната клетка на женската. Някои мислят, че това е вследствие на ГМО-тата, други обвиняват в това лимеца, трети - кемтрейлса и ХААРП-а. Но така или иначе това е факт.
Но именно в сравняването с "Предишния" (или с "Настоящия", ако ТПЗ още не се е разделила с него, а си го държи на каишка, колкото да не й се смеят на работа, че си няма гадже/тъпкач/плащач и т. н.) блесва и произволна черта на г-н Х (примерно, умен е, за разлика от "нейничкия"). ТПЗ решава, че няма да е лошо да си го има ей така, за резерва. В случай, че "Предишния"/"Настоящия" се окаже още по-голямо анално отверстие, отколкото го е мислила. Или просто й харесва някой да й обръща внимание в офиса и да върши част от нейните задължения с изплезен език срещу една пестелива усмивка. Или пък е зле финансово и срещу няколко прегръдки и смигания (които г-н Х погрешно е изтълкувал като обещание за любов/секс, а всъщност са били мухата на върха на кукичката на рибаря) ще си осигури я кръчмичка, я домашно поркане, я кой знае още какво. Важното е далавера да има.
ТПЗ обаче прекрасно знае, че в плана й има една съществена пролука. Ако трябва да перифразираме великия Ейб Линкълн, тя е подготвена за факта, че "можеш да лъжеш един мъж за всичко за известно време, можеш да лъжеш един мъж за едно нещо през цялото време, но не можеш да лъжеш един мъж за всичко през цялото време". Тоест, рано или късно на г-н Х ще му писне да бъде вярното кученце и резонно ще се поинтересува къде му е наградата и защо, след като е инвестирал толкова време, нерви, финанси и чувства, получава нещо, което се римува с "кобур".
И тук на помощ идва френдзоната.
Като прословутата Зона на братя Стругацки от култовия роман "Пикник край пътя", френдзоната събира в себе си труповете на безброй знайни и незнайни воини, духовни побратими на нашия хипотетичен г-н Х, паднали в неравната борба с женското коварство и извратливост. Тръгнали на поход за сърцето (и други анатомични органи) на любимата си, привлечени от мамещото обещание за "щастие за всички даром, и нека никой не си тръгне обиден" (ако не знаете откъде е този цитат, време е да зарежете коелювците и памуците и да седнете да четете нещо наистина стойностно). Заблудили се в лабиринтите на женската логика или по-точно в тоталната й липса.
Дълбоко съм убеден, че някъде по света, скрито зад седем печата, съществува подвързано с прашна кожа томче, озаглавено "Ръководство за (зло)употреба". Майките, виждайки как дъщерите им от нормални жени са на път да се превърнат в ТПЗ, водят отрочетата там, разтварят пергаментовите страници, писани сигурно още по времената на Клеопатра или някоя друга средновековна мастия, и започват да им четат правилата за въвеждане във френдзоната. Иначе как ще си обясним това, че думите на всяка една ТПЗ са излезли все едно по калъп заедно с тези на техните посестрими, определено "вещи в занаята" на френдзонването? "Сега не съм готова", "Не знам какво точно искам", "Не знам с кого точно го искам онова, което не знам, че го искам" и много други, последвани от трите водещи колони на целия монолог - "Дай ми малко време да си помисля", "Ти заслужаваш жена, която да е по-добра от мен" и финалния замах с меча - "Защо не си останем само приятели?".
Тук, ако г-н Х в процеса на преследването на Принцесата (без кайма и кашкавал) не беше станал и той ТПЗ, би трябвало да се усмихне, да спомене бегло, че той приятелите по принцип не си ги е*е и да прати въпросната на кратка пешеходна екскурзия със сексуален уклон. А именно - да върви на майната си.
Той обаче бавно, но необратимо се е превърнал в ТПЗ, макар да не го съзнава. Ще се надява до последно един ден най-накрая самотната мозъчна гънка в черепната кутия на Принцесата да еволюира до три... е, добре де, да бъдем реалисти - поне до две! Ще тръпне в очакване тя да разбере, че толкова силно, както г-н Х е я е обичал, "Настоящият" дори не може и да я набие. Ще се надява някой ден тя да му звънне на вратата/телефона/вайбъра и да каже "Прости ми, осъзнах, че всъщност съм обичала теб".
Да, ама не. Животът, уважаеми читатели, не е нито "Приятели", нито "Хари Потър". Добрите момчета не получават момичето, а се озовават във френдзоната. Наградата в тази "игра на нагони" винаги отива при бастуните. Кейсаджиите. Онези с външност на дамска превръзка, за които представата за романтика е да шляпнат жената по задника и да й се хилнат. Келешите. Селяците с манталитет на пиян руски колхозник и кореспондираща с това външност.
А ние - тези, които сме прочели доста повече от една книга през живота си... които сме в състояние да говорим за звезди, музика и стихове... които сме добри, изслушващи, черпещи и изпращащи до дома...
Ние получаваме само едно. Воден плеврит на рамото. От всичките сълзи, които ронят ТПЗ-тата на него, когато поредният миндил им прее*е живота, зареже ги бременни или с неизплатен кредит.
Защото ТПЗ в нас виждат само това. Квази-приятели.
Само че аз - пак да кажа - приятели си имам. И не ги е*а.
_____________